През лятото е твърде топло. Дори високо в планината тепмературите са далеч над “перфектните” за преминаване. Не става. По-добре да си седим в залите, на климатик. Или?
Остра светлина разцепва материята на нощта. Тъмнината се прегрупира в пълзящи сенки, които танцуват пред странни създания. Някаква кубична форма на живот се промъква в мълчание, търсейки целеустремено един конкретен скален къс.
Потопени в мрак, лишени от цвят и перспектива ние танцуваме на ръба на сянката за да намерим своя път през сложната система от скален релеф. Решаваме пъзел, неразрешим през деня. Създаваме движения, сякаш напук на физиката. Създаваме метафизика.
Психоделичното изживяване на нощното катерене е трудно да се опише с думи. Филмът “Нощна смяна” е опит за комбинаця от звук, картина и глас, които потапят зрителя в мрачния транс на боулдеринга, случващ се през малките часове на нощта.
Руслан Вакрилов застава зад камерата, музиката е на Юлиан Стоичков, а текстът е написан от Виктор Варошкин. Гласът зад кадър е на Константин Таквор – Кокера, а в центъра на обектива са Филип Дончев, Матей Димитров, Лъчезар Ризов и Димитър Русев.