ВИВИАН БРЮШЕ (1986 г.)
“Планините са ме научили, че най-добрите проекти са тези, които имат смисъл”
Най-после в България
Някои солират Даун Уол или Ел Кап, преминават свободно по кулата на Транго, други пускат с каяци смъртоносни бързеи, трети се съревновават с часовника изкачвайки соло и без кислород К2 и след това до базов лагер с параплан, други визионерстват върху планините и новото име на това, което ще се приема за граница и предизвикателство. А Вивиан и компания “просто”, пускат стени и кулуари, доскоро запазена територия за алпинистите високо ниво, със ски. На границата с риска, който се опитваш да оцениш, но когато не ти се получи, тогава светът на звездите, става твоя свят.
„В тези ски всичко е много прецизно и има много малък марж за грешка.“ Има мега доза мечта, стремеж, проекти, които заглушават гласа, който сигнализира за риска. В екстремните ски, или ските по трудни терени има всичко, а началото ни връща едни 40 години назад, епохата на Патрик Валенса и Жан-Марк Боавен, първите спускания от осемхилядник, пускането на първите кулуари, епохата на Глен Плейк оттатък Атлантика (гост на „Дните“през 2017 г.) и на Пиер Тардивел в Алпите, който все още не е окачил ските. Днес на терена са няколко поколения, а сред тях блести със собствена светлина емблематичният Вивиан Брюше.
В своите интервюта , той се определя като дете на Алпите и Шамони, където неговата фамилия се установява преди повече от 200 години. Не е търсил дълго своя път. “Самата вертикалност на планините около дома ми оформи моето виждане като скиор. Преминах подготовка по състезателно алпийско каране. Впоследствие прекарах много години като треньор по алпийско каране в спортния клуб „Аржентьер“. След това разширих професионалните си хоризонти, като се присъединих към Националното училище по ски и алпинизъм (ENSA), където водя курсове за ски инструктори, специализирани в каране извън пистите”.
Започва много рано с алпийски ски. “На 4 години направих първото си спускане по „Ле Гран Монте“, състезавах се интензивно в алпийски ски, ски-крос и фрирайд – а на 19 години направих първото си самостоятелно спускане по стръмен склон – маршрутът „Малори-Портър“ по северния склон на „Егюий дю Миди“. Чувствах се напълно в стихията си.”
Така стига и до кариерата на гид : дълго време е най-младият планински водач в „Compagnie des Guides de Chamonix“. При тази професия “Става въпрос както за хората, така и за природата. Става въпрос за споделяне на любовта ти към природата, за изграждане на човешка връзка. Трябва да разчиташ на хората, с които си навън, трябва да усещаш страха им, например, много бързо.”
Да пускаш със ски биг уол, да избираш линия, да се срещаш очи в очи със страха на другия, да придружаваш тези, които имат порива. Много въпроси, които ще зададем заедно, на Вивиан, който идва с първия посветен само нему филм, непоказван по фестивалите, за изкачване и спускане на всичките 82 върха над 4000м на Алпите със ски. Няма да пропуснем и неговото най-спиращо дъха начинание : феноменалното повторение на рампата Whillans–Cochrane на иглата Поансено, в масива на Серо Торе, Патагония.
“Последният ми проект е пример за този ангажимент: изкачване и спускане със ски на всички 82 върха над 4 000 метра в Алпите. Това е първото подобно постижение, което представлява кулминацията на години на страст, опит и изследвания, както и най-пълното изражение на ски спорта, който обичам.
За мен партньорството е преди всичко човешка връзка и споделена визия. То означава да вървим напред заедно, с последователност и искреност, в един свят, където всеки детайл има значение, където доверието е от съществено значение и където историята, която пишем, надхвърля обикновеното представяне”
До среща на 1 декември в Дом на киното.