За презентация на “Дните” и премиерата на първото българско издание “Златни пикели – Оскарите в алпинизма” в България пристига Давид Шамбр, който заедно с Клод Гардиен създава този енциклопедичен труд – един от най-уважаваните в областта на планинарската литература.
Ще го видим на фестивалната сцена в кино “Люмиер” на 6 декември, а още на 4 декември във Френския институт той ще бъде един от почетните гости за представянето на книгата, върху която всеки присъстващ ще може да получи и автограф лично от автора.
Давид Шамбр е страстен катерач, член на Groupe de Haute Montagne. След като открива катеренето по скалите на Фонтенбло, тръгва по големите алпийски маршрути на Монблан (първо свободно преминаване на тур Бонати на Гран Капюсен), докато учи география в Сорбоната.
През 80-те години на ХХ век е част от първата вълна става професионални катерачи в рамките на Bande des Parisiens. Силата му е в свободното и соло катерене, като същевременно пътува по света.Премества се да живее в Прованс, за да бъде по-близо до скалите.
Той споделя своята страст като пише исторически статии за повечето списания и книги за планинарство и катерене включително “Le 9e degré, toute l’histoire de l’escalade”, и в съавторство “Haute montagne”, “Le huitieme degree”, “Ëscalade, debuter et progresser en toute securite”, “Piolets d’or”, “Ïl etait une fois l’escalade” комикс.
По повод събитието, изпратихме няколко предварителни въпроса към Давид Шамбр от Любомир Попйорданов, основател на фестивала “Дни на предизвикателствата”.
1. Има ли книга или събитие, което отключи твоя интерес към катеренето/планините?
На 15 години живеех на север от Париж в район без всякакви планини. Един ден случайно взех книга на Крис Бонингтън от общинската библиотека за първото изкачване на югозападната стена на Еверест през 1975 г. от англичаните. Същата година (1978) отрази първото френско изкачване на Еверест. Това ме очарова и ме накара да искам да открия алпинизма, а след това и катеренето в гората Фонтенбло.
2. Твоето лично постижение, по твоя път в катеренето и планините. И в какво отношение то е специално за теб?
Първото пълно соло на La Volière, маршрут на Buoux през 1987 г. Ключовият пасаж на последното въже е в надвес 7b непосредствено преди да се излезе на върха на скалата, на 80 метра от земята. Тогава го усетих като пълна лудост, това е единственият път в свободното соло, когато имах чувството, че тласкам играта до нейните психологически граници. Никой не повторил този маршрут соло и до днес…
3. Кои са предпочитаните от теб носители на признанието Златен пикел за кариера?
Меснер и Бонати, защото те наистина са легендите на 20-ти век като са в основата на изнамиране на нови пътища и налаганена визия, донякъде и сами срещу всички. Катрин Дестивел, защото тя беше първата, която разшири границите на женския алпинизъм. Наскоро ми беше приятно да се срещна с Ясуши Яманой, чийто път в планините не познавах добре. Неговото смирение и начинът му на живот го правят изключителен.
4. Намираш ли, че в тези последни години има някакви нови тенденции, особено що касае духа и визията на Златните пикели по отношение на оценката на постиженията в алпинизма?
Съществува обща тенденция да се търси постигането на изкачвания с минимални технически средства, в съответствие с етиката и Хартата на Златните пикели: повече екологични подходи, намален въглероден отпечатък, малки екипи, по-малко технологична поддръжка, всичко това, за да преоткрием и подчертаем повече от приключенски дух на пионерите на алпинизма. Забелязваме също, че катерачите са вдигнали много нивото си на скала, на лед, така и на турове предполагащи смесена техника чрез разнообразни тренировки, катерене на и изкуствени стени. Оборудването е все по-леко и по-ефективно. Повече от всякога катерачите на утрешния ден трябва да бъдат спортисти на високо ниво.
Също така съм особено чувствителен към необходимостта алпинистите да предоставят честни фактически доказателства за своите постижения, защото в миналото имало злоупотреби…
5. Алпинизмът и планините на утрешния ден, как те ще изглеждат?
Ще продължат да се търсят едновременно големите все още девствени стени на най-големите хималайски върхове (защото все още има такива до нормалните маршрути), които съчетават технически трудности и много голяма надморска височина. А също и изследването на нови планини, не непременно много високи, в най-малко достъпните масиви на планетата: Антарктика, Арктика, неизследвана Патагония, Тибет… Постижения винаги с икономия на средствата, но в съответствие с една висока техническа трудност и силен ангажимент.