“Ако не си психически подготвен, ще е трудно да успееш.”
Френският бегач е специален гост на 11-тото издание на Дни на предизвикателствата и ще разкаже за българската публика какво е да си професионален бегач на световно ниво, кои са най-красивите и най-трудните трасета, през които е преминавал, какво го мотивира, какво може да го откаже и какви цели си поставя за бъдещето.
В ексклузивно интервю за Дни на предизвикателствата 2015, той сподели, че е чувал много за развитието на планинското бягане в България и за подходящата природна среда за практикуването на този спорт. Докато го очакваме на родна земя, вижте какви въпроси му зададохме и какво ни разказа той.
Част 1
2015 година е към края си. Кои са твоите най-силни моменти през тази година? Успя ли да изпълниш целите, които си бе поставил за нея?
Тази година беше доста специална за мен, защото си бях поставил за цел едно митично бягане, доста по-бързо от това на което съм свикнал – Western State 100 в Калифорния.
Затова в началото на сезона тичах по пътища и на парижкия маратон.
За втората част от сезона целта ми беше UTMB (Ultra Trail du Mont Blanc). Много ме разочарова моята контузия след 100 км, когато бях с доста добра позиция.
Какви са твоите професионални и лични предизвикателства за 2016?
За 2016 година се надявам да завърша моето обучение като планински водач и да участвам в много събития и конференции. Успоредно с това се надявам да продължа спортната ми кариерата.
Участваш в състезания по целия свят. Кои маршрути са били най-тежки за теб и как се мобилизираш да ги преодолееш? Случвало ли се е да се откажеш?
Всички състезания са трудни поради интензивността на усилието, което полагаме. Една от най-големите трудности, които съм срещал, беше на Hardrock 100, когато си блокирах гърба на 30 км от финала. Само благодарение на подкрепата на близките ми и енергията, която почерпих от най-дълбоките си резерви, успях да достигна до края.
Случвало ми се е да се откажа от състезание, както от UTMB тази година, когато си контузих крака. Предпочитам да спра, отколкото контузията да се превърне в сериозен проблем, който да доведе до тежки последствия.
В Хавай, заедно с Джейсън Шларб, поведохте победителите на състезанието за аматьори Julbo Trail Sessions: from Chamonix to Hawaii, където трябваше да преминете през два вулкана, високи повече от 4000 м. Как ги мотивирате да преминат през вулкан от черна лава?
Пейзажът е толкова невероятен, че мотивацията идва от само себе си. Да участваш в такова приключение е невероятна възможност!
Виж видео от “Hell in Paradise”, целият филм ще бъде представен на фестивала.
Кои са най-важните условия, които един начинаещ планински бегач трябва да следва, за да стане добър? Трябва ли да се откаже от нещо?
Според мен, трябва да се намери най-добрият баланс между различните тренировки – в планината, по равно, linterval training, дълги тичания, различни спортове. Колоезденето също е много важно за мен.
За мен е важно да не се отказвам от нищо, а да правя компромиси, за да бъде всичко възможно – спорта/работата/семейството.
На официалния си сайт www.julienchorier.com даваш здравни съвети. От първостепенна важност ли е правилното хранене за доброто представяне на един бегач?
За мен храненето е толкова важно, колкото и физическата подготовка. Какъв е смисълът да имаш хубава кола, ако не и сипваш качествено гориво и масло?
Психиката или физиката е ключово при планинското бягане?
Както и с храненето, ако не си психически подготвен, ще е трудно да успееш. На един ултра-маратон, след 5-6 часа тичане, психиката става все по-важна.
Притежаваш докторска степен в инженерните науки, как започна да се занимаваш с бягане? Коя е пресечната точка между науката и спорта?
Започнах да тичам към края на моя докторат. Влизайки в професионалния свят, бягането беше едно добро средство да избягам, да намирам равновесието си. Спорта ми позволяваше да изпускам напрежението, да поддържам физическата си кондиция и да съм по-ефективен в науката.
Занимавал си се и с планинското колоездене. Има ли прилики при подготовката и помага ли ти предишният опит?
Не съм се занимавал много с планинско колоездене, повече съм се състезавал с шосейно колело.
Продължавам тренировките си с колело. Това е от първостепенно значение за мен. Позволява да се смени монотонността на тичането, и разнообразявайки усилията ограничава риска от контузии.
Практикуваш ли други спортове?
Продължавам да тренирам с колелото, през зимата тренирам малко ски-бягане и туринг-ски.
Професионалният спорт изисква много жертви и себеотдаване. Успяваш ли да запазиш баланс между него и ролята на съпруг и баща на две деца?
Трябва да се правят компромиси, опитвам се да прекарвам максимално много време със семейство си. Когато пътувам, се опитвам веднъж-два пъти годишно да взимам цялото ми семейство и един-два пъти само жена ми.
Иначе, в ежедневието си организирам и адаптирам тренировките си така, че да мога възможно най-често аз да прибирам дъщерите ми от училище.
Какъв е Жулиен Шорие извън спорта? Запознай ни с другото му лице!
Основно той е баща, но също така и предприемач, защото спорта на високо ниво изисква голямо инвестиране, а бягането не донася голямо възнаграждение. За това, работя ежедневно с марките и производителите като консултант за тяхното развитие.
Каква е ролята на спонсорите за развитието на един атлет?
Спонсорът ми помага да практикувам избрания от мен спорт в добри условия, снабдява ме с екипировка, и ми помага с част от средствата за пътуване.
Знаеш ли нещо за България?
Не познавам добре България, но вече съм чувал много за развитието на планинското бягане там и за подходящата природна среда за неговото практикуване.
Jolien Chorier ще бъде гост на фестивала във втория ден от програмата.
Виже втората част от интервюто с френския състезател.