Author Archives: Fani

ALL-IN: Филм за зимните планове и техните “провали”

136049_original_1

Всеки нов зимен сезон е и нова възможност както за постижения, така и за провал. Пътят е несигурен, дестинацията непозната, но целта винаги е една и съща – да търсим и откриваме точното място в точното време. Някои го наричат късмет, докато за други ‘съдбата’ е предопределена от подготовка и постоянство. Понякога има трудности и физически травми за преодоляване, но търпението ни довежда до онези няколко изпълващи моменти, в които следваш инстинкта си и се отдаваш на приключението. След миг, няма връщане назад и решението е взето да се впуснем ALL-IN.
ALL-IN е една от най-новите зимни продукции на на Scott Sports с атлетите Sam Cohen, Corey Felton и Dane Tudor. На Дните 2015 премиерно за България ще бъдат представени двете части на новия филм на Scott.

ALL-IN Част 1

В първата част на филма фокусът е върху атлетите Sam Cohen и Corey Felton. Филмът потвърждава твърдението, че най-добрите планове никога не са действително планираните. По-топлите от нормалното температури през сезон 2014-2015 принуждава екипа да погледне встрани от обичайните Канадски курорти в търсене на по-голяма височина в крайните райони на щата Айдахо. Зарадвани от добрите условия, Sam и Corey методично разцепват склоновете преди да се впуснат в приключение по търсене на най-лудите линии в голямата планина. „Всичко това е част от процеса,“ признава Sam Cohen, “…трябва да положиш усилия да изкачиш стълбата, защото всеки завой е тренировка за Аляска.“

Галерия 


ALL-IN Част 2

Втората част на филма ще ни зарадва със забележителните изпълнения на Dane Tudor и Sam Cohen, вдъхновявайки се взаимно да покажат най-доброто от себе си по суровите терени на Аляска. Стръмни, покрити със сняг върхове се сливат със синия океан докато тези другари работят заедно за създаване на стабилна връзка с тази земя на изящна красота и ужас. Да бъдеш сигурен в себе си, докато стоиш сам на върха на огромен планински масив в един от най-отдалечените райони на земята, изисква високо ниво на самоувереност и здрава психика. „Идва моментът, в който нищо друго няма значение, освен това, в което истински вярваш“ споделя Tudor, „и за мен този момент е сега.“

Галерия 

Мальовица с чисти средства

IMG_9790-16

Проектът на Йордан Христов е вдъхновен от ранните изкачвания в Алпите и братята Шмид, които поради липса на финанси достигат Северната стена на Матерхорн с велосипеди от Германия. Другата идейна линия е чистотата на средствата, които човек използва в планината и намаляването им, доколкото е възможно днес.

Разстоянието от София до Мальовица не е особено голямо и затова идеята еволюира в каране до ЦПШ, изкачване на Мальовица и връщане в София за под 10 часа. Въпреки краткото разстояние от около 85км в посока, маршрутът предлага около 2300 метра положителна денивелация по шосе и още 1000 метра изкачване до самия връх.

“Преди около година случайно се сдобих с ‘шосейка’ и така лека полека още първите месеци ми се загнезди тази идея в главата. След едно-две карания до Самоков ми се видя късичко и увеличих разстоянието до ЦПШ . И така, един ден реших, че с малко по-ранно ставане (преди обяд) е възможно карането да се съчетае с изкачване на Мальовица. Зимата настъпи и „Проекта“ си остана за тази  година, но с месеците започна да ми се върти  и да съкратя общото време под 10 часа. Така, една неделя станах в 7 часа и го направих. Мои приятели харесаха идеята и я заснеха.
Избрах пътя през Ярема и в двете посоки, защото е по-приятен и предлага повече катерене, както и по-малко авто-състезатели по пътищата.”

Йордан Христов ще разкаже повече за инициативата “Мальовица с чисти средства” в първия ден на Дни на предизвикателствата.

Галерия 

10 години Фото Конкурс БАССЕС

BEFSA PhotoAlbum1

Преди точно десет години БАССЕС започна една инициатива – фото конкурс за зимни снимки в три категории – Freeride, Freestyle и Зима/Пейзаж.

За този специален рожден ден на конкурса БАССЕС създава едно уникално за България печатно издание. Дизайнерски фото албум с най-добрите фотографии, участвали в конкурса, както и най-запомнящите се разкази, публикувани в сайта befsa.com. Изданието е в ограничен тираж, с твърди корици, 152 страници плътна хартия, изпълнени с много приятни спомени и емоции.

БАССЕС го определят като “радост, уловена от обективите на хората, които често жертваха карането си, за да споделят тези незабравими моменти в планината” и изказаха специални благодарности към тях.
Представянето ще бъде на 03.12, като част от Дни на Предизвикателствата 2015 в зала 3 на НДК от 20:00 часа.

From The Road – филм за човешките възможности

Един филм с уникални кадри от беккънтри ските, показващ силата, свободата и непоколебимостта на човешката природа. 

_02U6152

‘From The Road’ е история за личното приключение на един скиор, видяно през погледа на изкуплението и триумфа. Включвайки уникалната лична перспектива на бившия ски гид Eric Henderson, филмът разгръща приключения в Аляска базирани на ските като начин за разгръщане на човешките граници. Участници във филма са голям брой ски атлети от различни стилове и дисциплини, а локацията са титанични върхове в сърцето на Chugach планината.

‘From The Road’ представя уникални кадри от беккънтри ските, човешката сила, свобода и непоколебимост. В действителност, филмът и участниците в него имат голям хъс да направят нещо наистина предизвикателно, за да дадат на Henderson още един опит за покоряване на връх Meteorite, където през 2009 година той чупи врата си и прекратява кариерата си в професионалната гилдия. Интересно е, че този връх традиционно е затворен за ски с хеликоптер, но във филма скиорите го катерят сами.

Трейлър

Филмът е обещаващ и надъхваш за новите зимни приключения, които предстоят!

 

 

Интервю с Julien Chorier за Дните 2015, част 2

Julien Chorier Profile

Планинското бягане ми помогна да намеря добър баланс в живота и най-вече ми даде възможност да споделя с моите близки невероятни кътчета от нашата планета.

Вече Ви споделихме част от мислите, стремежите и философията на френския състезател по планинско бягане Julien Chorier. Време е да Ви запознаем и с втората част от вълнуващото интервю с френската звезда, в която той споделя за неговия режим на тренировки, хранене, поддържане на физическото и психическо състояние. Първата част на интервюто можете да намерите тук.

Част 2

Ако състезанието се провежда на друг континент, колко време преди него пристигаш на локацията?
Опитвам се да пристигам 5-6 дни преди събитието. Но това зависи и от семейните задължения.

Колко време ти отнема да се адаптираш?
Ако състезанието е на висока надморска височина, предвиждам 10-12 дни. Ако трябва да се адаптирам към климата, жегата или часовата разлика, 4-5 дни са ми достатъчни.

Какво има в менюто ти преди, по време и след състезанието?
Нищо по-особено от здравословно и балансирано хранене. Опитвам се да огранича максимално глутена, заради който имам проблем с храносмилането.

Как поддържаш форма през зимата?
Продължавам да тичам и през зимата. Вкарвам по малко ски-бягане, когато не мога да карам колелото.

Какво прави едно състезание добро: организацията, публиката, терена, наградите или друго?
В действителност уникалността е резултат на съвкупността от тези параметри.

Сподели ни забавна ситуация, която ти се е случвала на състезание?
Не зная дали това е забавно, но ми се е случвало да имам халюцинации. Да виждам в далечината близки, приятели, а в действителност това се оказват дървета.
На Реюнион, стресиран, напуснах един подкрепителен пункт без да взема вода. Не е лесно да се тича 10 км в жегата без вода. Напълних вода в един поток по пътя, преди следващия пункт. За щастие се разминах без последствия.

Кое е най-тежкото състезание, което си имал?
Мисля, че това беше Westernstate100 в Калифорния, където силната жегата създаваше големи затруднения.

Какви цели си поставяш за следващите 5 години?
Да продължавам да обикалям света, да откривам нови пейзажи, нови култури.
От спортна гледна точка, да успея да победя в някои от най-красивите състезания, в които още не съм бил победител.

Кое ти дава сила през последните километри на състезанието?
Поддръжката на близките ми хора е огромен двигател за мен в края на състезанието.

Какви благотворителни каузи си подкрепял?
Вече съм тичал, за да подпомагам хора с ограничена подвижност. Водил съм хора, карайки  „жоелет” (количка, с която може да се возят хора по планински пътеки), това е едно красиво преживяване.

Заедно с планинските състезания, започна ли да уважаваш повече природата и нейните природни ресурси?Разбира се, прекарвайки голяма част от времето си в природна среда, бързо разбираш колко чувствителна е тя и за вниманието, което трябва да и отделяме.

Какво  човек трябва и не трябва да прави в гората, когато среща диви животни, например мечки?
Важно е по възможност да не се напускат пътеките, за да не се нарушаваме почвения слой. Не трябва да влизаме в досег с дивите животни. Мечка още не съм срещал, но според мен, човек трябва да бъде бдителен и да запази максимална дистанция.

Някои важни правила за безопасност, когато човек отива да тренира сам в планината?
Винаги да предвижда най-лошото, което може да се случи и да не забравя да предупреди близките си къде отива.

Какво е мнението ти за жените състезатели и мястото им в ултра-дългите разстояния?
Те са много добри в пози формат. Често са в Топ 10 и се доближават до призовите места в някои състезания.

Как планинското бягане промени живота ти?
Планинското бягане ми помогна да намеря добър баланс в живота и най-вече ми даде възможност да споделя с моите близки невероятни кътчета от нашата планета.

 Галерия (снимки от различни състезания и локации)

 

Каква цена плати да бъдеш професионален бегач?
Като начало се наложи да се откажа от професионалната си кариера (като инженер), и така ми се наложи да се задоволявам с доста по-ниски доходи.

Смяташ ли, че иновативните технологии помагат за бързината и силата на състезателите?
Да, те помагат много при тренировките, но и ни правят по-бързи по време на състезание. Дават по-лека, по-функционална и съвършена екипировка.

Смяташ ли, че планинското бягане се превръща в туристически продукт?
Да, състезанията внасят оживление в някои региони, които са доста спокойни през зимата. Бегачите, които идват отдалече, често идват със своите семейства като част от почивката им.

Според теб защо планинско състезание стана толкова популярна през последните години?
Мисля, че връщането към природата е необходимо и полезно. Чифт кецове, пътища и ето ни по трейла. Този лесен достъп е много благотворен и помага за намаляване на напрежението от ежедневието.

Как човек може да започне? И по-специално, кое е това, което не трябва да прави човек, ако няма необходимия опит?
Трябва да се започне с малки дистанции и да изкача натрупването на опит. Да се започнат  състезание или  тежки тренировки без достатъчно опит крие рискове от травми и загуба на удоволствие, което може да доведе до прекъсване на заниманията с този спорт, колко жалко…

Очакваме Julien Chorier във втория ден на фестивала за екстремни спортове Дни на предизвикателствата. Той ще ни покаже филма “Hell in Paradise”, и ще разкаже историята около тази интересна инициатива. По време на Дните, той ще даде още съвети за начинаещите, ще сподели опит и ще ни обогати с широкия си кръгозор на дейности.

 

Интервю с Julien Chorier за Дните 2015, част 1

Profile

“Ако не си психически подготвен, ще е трудно да успееш.”

Френският бегач е специален гост на 11-тото издание на Дни на предизвикателствата и ще разкаже за българската публика какво е да си професионален бегач на световно ниво, кои са най-красивите и най-трудните трасета, през които е преминавал, какво го мотивира, какво може да го откаже и какви цели си поставя за бъдещето.

В ексклузивно интервю за Дни на предизвикателствата 2015, той сподели, че е чувал много за развитието на планинското бягане в България и за подходящата природна среда за практикуването на този спорт. Докато го очакваме на родна земя, вижте какви въпроси му зададохме и какво ни разказа той.

Част 1

2015 година е към края си. Кои са твоите най-силни моменти през тази година? Успя ли да изпълниш целите, които си бе поставил за нея?
Тази година беше доста специална за мен, защото си бях поставил за цел едно митично бягане, доста по-бързо от това на което съм свикнал – Western State 100 в Калифорния.
Затова в началото на сезона тичах по пътища и на парижкия маратон.
За втората част от сезона целта ми беше UTMB (Ultra Trail du Mont Blanc). Много ме разочарова моята контузия след 100 км, когато бях с доста добра позиция.

Какви са твоите професионални и лични предизвикателства за 2016?
За 2016 година се надявам да завърша моето обучение като планински водач и да участвам в много събития и конференции. Успоредно с това се надявам да продължа спортната ми кариерата.

Участваш в състезания по целия свят. Кои маршрути са били най-тежки за теб и как се мобилизираш да ги преодолееш? Случвало ли се е да се откажеш?
Всички състезания са трудни поради интензивността на усилието, което полагаме. Една от най-големите трудности, които съм срещал, беше на Hardrock 100, когато си блокирах гърба на 30 км от финала. Само благодарение на подкрепата на близките ми и енергията, която почерпих от най-дълбоките си резерви, успях да достигна до края.
Случвало ми се е да се откажа от състезание, както от UTMB тази година, когато си контузих крака. Предпочитам да спра, отколкото контузията да се превърне в сериозен проблем, който да доведе до тежки последствия.

В Хавай, заедно с Джейсън Шларб, поведохте победителите на състезанието за аматьори Julbo Trail Sessions: from Chamonix to Hawaii, където трябваше да преминете през два вулкана, високи повече от 4000 м. Как ги мотивирате да преминат през вулкан от черна лава?
Пейзажът е толкова невероятен, че мотивацията идва от само себе си. Да участваш в такова приключение е невероятна възможност!

Виж видео от “Hell in Paradise”, целият филм ще бъде представен на фестивала.


Кои са най-важните условия, които един начинаещ планински бегач трябва да следва, за да стане добър? Трябва ли да се откаже от нещо?
Според мен, трябва да се намери най-добрият баланс между различните тренировки – в планината, по равно, linterval training, дълги тичания, различни спортове. Колоезденето също е много важно за мен.
За мен е важно да не се отказвам от нищо, а да правя компромиси, за да бъде всичко възможно – спорта/работата/семейството.

На официалния си сайт www.julienchorier.com даваш здравни съвети. От първостепенна важност ли е правилното хранене за доброто представяне на един бегач?
За мен храненето е толкова важно, колкото и физическата подготовка. Какъв е смисълът да имаш хубава кола, ако не и сипваш качествено гориво и масло?

Психиката или физиката е ключово при планинското бягане?
Както и с храненето, ако не си психически подготвен, ще е трудно да успееш. На един ултра-маратон, след 5-6 часа тичане, психиката става все по-важна.

Притежаваш докторска степен в инженерните науки, как започна да се занимаваш с бягане? Коя е пресечната точка между науката и спорта?
Започнах да тичам към края на моя докторат. Влизайки в професионалния свят, бягането беше едно добро средство да избягам, да намирам равновесието си. Спорта ми позволяваше да изпускам напрежението, да поддържам физическата си кондиция и да съм по-ефективен в науката.

Занимавал си се и с планинското колоездене. Има ли прилики при подготовката и помага ли ти предишният опит?
Не съм се занимавал много с планинско колоездене, повече съм се състезавал с шосейно колело.
Продължавам тренировките си с колело. Това е от първостепенно значение за мен. Позволява да се смени монотонността на тичането, и разнообразявайки усилията ограничава риска от контузии.

Практикуваш ли други спортове?
Продължавам да тренирам с колелото, през зимата тренирам малко ски-бягане и туринг-ски.

Професионалният спорт изисква много жертви и себеотдаване. Успяваш ли да запазиш баланс между него и ролята на съпруг и баща на две деца?
Трябва да се правят компромиси, опитвам се да прекарвам максимално много време със семейство си. Когато пътувам, се опитвам веднъж-два пъти годишно да взимам цялото ми семейство и един-два пъти само жена ми.
Иначе, в ежедневието си организирам и адаптирам тренировките си така, че да мога възможно най-често аз да прибирам дъщерите ми от училище.

Какъв е Жулиен Шорие извън спорта? Запознай ни с другото му лице!
Основно той е баща, но също така и предприемач, защото спорта на високо ниво изисква голямо инвестиране, а бягането не донася голямо възнаграждение. За това, работя ежедневно с марките и производителите като консултант за тяхното развитие.

Каква е ролята на спонсорите за развитието на един атлет?
Спонсорът ми помага да практикувам избрания от мен спорт в добри условия, снабдява ме с екипировка, и ми помага с част от средствата за пътуване.

Знаеш ли нещо за България?
Не познавам добре България, но вече съм чувал много за развитието на планинското бягане там и за подходящата природна среда за неговото практикуване.

Jolien Chorier ще бъде гост на фестивала във втория ден от програмата.
Виже втората част от интервюто с френския състезател.

„Алпийски Хроники“ от Александър Пенков и Теодора Маркова

AHP_0158 copy

Разказът на Александър Пенков и Теодора Маркова за красивите пейзажи от Алпите започва така:

“За 11-та поредна година, погълнати от страстта по белите върхове, поехме на път. Пътувахме отново на стоп, но и по въздух. Посетихме нови и предизвикателни масиви. В спектакъл от залези, мъгли и бури се потопихме в безвремието на алпийските дни и нощи. 
    Безкрайни долини, ледници, дълбоки пукнатини, скални гиганти и остри ръбове бяха нашите съседи и приятели. Поне така ги усещахме, въпреки че ни поставяха на изпитания. Даваха ни и радост и тревога, но преди всичко – много красота… Ветровете бранеха своите първенци и пътят към тях бе обгърнат в зима. Въжето ни бе неизменен спътник и почти не влизаше в раницата. Често сменяхме маршрута, поради промяна в условията, нова информация или непроходимия терен. 
   Но ето, че някак успяхме да се промъкнем и седем пъти да стъпим на високо. Познати или не, върховете оставаха поне за миг под краката ни, а за живота към тях, пътят, биваците, мислите, уникалните панорами, студените нощи и слънчево – ароматни утрини, ще ви разкажем в нашите „Алпийски Хроники“.”

Очакваме тяхното представяне на живо на Дни на предизвикателствата 2015, а до тогава, разглеждаме част от техните снимки.

Галерия 

Весо Овчаров: Световен рекордьор по акробатичен парапланеризъм

Veso Ovcharov poses for a portrait in Belgrade, Serbia on 17th January 2013. // predragvuckovic.com/Red Bull Content Pool // P-20130121-00134 // Usage for editorial use only // Please go to www.redbullcontentpool.com for further information. //

Снимка: Red Bull Content Pool //

В началото на лятото Веселин Овчаров постави нов световен рекорд по акробатичен парапланеризъм. След като през 2013 г., заедно със сръбския му партньор Петар Лонкар, направиха над 180 инфинити тъмблинга в синхрон, сега летвата беше вдигната още по-високо и момчетата си поставиха за цел троен инфинити тъмблинг (фигура “крило до крило”, тип салта с парапланер). Към двамата се присъедини чехът Онджей Прохазка, с когото успяха да извършат фигурата троен инфинити тъмблинг за първи път в историята. Центробежните сили, които влияят на човешкото тяло при тази въздушна маневра, достигат до 7G.

 

Рекордът беше поставен в Кападокия, известна с красотата на причудливите си природни образувания и с древните скални жилища в района, над които се организират полети с балони над 300 дни годишно.

RedBull описват Весо Овчаров като първия български пилот овладял инфинити тъмблинга:

От 2006 година Веселин Овчаров не спира да се състезава и да участва в различни спортни събития.

Успехи до момента:

2015 – 1-во място: Vertigo Voss Expression Session
3-то място в цялото класиране
Вос, Норвегия

2015Троен Infinity Tumbling Световен Рекорд
126 синхронизирани инфинити тъмблинга заедно с Petar Lončar и Ondrej Prochazka
Кападокия, Турция

2014 – Първи BASE Jump
El Capitan, Yosemite National Park, USA

2013 – Световен Рекорд за най-синхронизиран инфинити тъмлинг
181 инфинити тъмблинга заедно с Petar Lončar
Приморско, България

 7000m достигната надморска височина
K2, Северен Пакистан

2010 –  249 инфинити тъмблинги
Перу

2006 – 1-во място: Mounteq Open
България

200km XC Distance
България

На Дните 2015 ще покажем видео от Кападокия и полетите на Весо Овчаров.

Личните му предизвикателства, стремежи, близки и далечни цели може да следите на Facebook страницата или на официалния му уебсайт.

ЗАСЛОНИТЕ РЕСТАРТ – ГРАНИТНА ВОДА

Послание на вехт измачкан вестник среща архитектите от WANDERBIRD с алпиниста Милчо Ладов – построил заслон ‘Гранитна вода’ в памет на Людмил Янков. Филмът разказва за магията на мястото и трансформацията по пътя към една нестандартна визия за преобразяването му.

 “ЗАСЛОНИТЕ РЕСТАРТ” е инициатива на архитектите от “WANDERBIRD seeking unity with Nature” за възстановяване и преобразяване на заслоните по българските планини по новаторски начин, използвайки съвременни технологии. Идеята за претворяването на първия им заслон “Гранитна вода” е вдъхновена от личноста и творчеството на Людмил Янков и е визуална интерпретация на стихотворението му, чието име носи  заслонът.

Трейлър на филма

Галерия

 

WANDERBIRD ще представят филма си “Заслоните Рестарт – Гранитна Вода” на Дни на предизвикателствата 2015.

Гранитни Алпи: Пътят към мечтаната Патагония

Филм за линии, свързващи върховете на планината с дъното на характерите в хора, които търсят пътя към другия чрез пътя към върха. Защото месеци по-късно, отвъд Атлантика, ще ги очаква друг внушителен гранитен гигант. И ще ги очаква не като личности, а като екип.

11246845_1477804732537067_3960279808588056415_o

Григор Вътев, Виктор Варошкин, Мартин Маровски и Руслан Вакрилов тръгват към района на Курмайор, за да изкачат южната страна на Монблан и да усетят трудностите на това да катериш по гранитни скали.

Освен набелязаните изкачвания, друга основна цел на екипа от четиримата алпинисти е да се сработят и тренират за предстоящата експедиция „Опашката на Дракона – Патагония 2015“. 

“В рамките на престоя ни в Алпите успяхме да направим две изкачвания по южната страна на Petites Jorasses (свръзки: Мартин Маровски  и Виктор Варошкин; Григор Вътев и Руслан Вакрилов) , изкачване на иглата Trident du Tacul (Григор Вътев и Руслан Вакрилов), и две качвания на Монблан през два от най-сложните маршрути от южната страна – Peuterey Integrale (Мартин Маровски и Виктор Варошкин) и Pilier Rouge du Brouillard (Мартин Маровски, Виктор Варошкин и Руслан Вакрилов). И четирите бяха първи български изкачвания.
Най-сериозни постижения бяха изкачванията по Peuterey Integrale и Pilier Rouge du Brouillard. Peuterey Integrale представлява най-дългият маршрут в Алпите с положителна денивелация от над 4000м. За да се преодолее, се минава през серия от скални игли и микстово катерене, като по дължината му се правят 2 или 3 бивака.
Маршутът през Pilier Rouge du Brouillard представлява преминаване на ледника Brouillard, изкачване на иглата Pilier Rouge по маршрутът Directissima (7a+, 400m) и преодоляване на серия от микстови кули с обща денивелация от 700м по пътя за Монблан. Нормално маршрутът се преодолява с 1 или 2 бивака (на хижа Монзино и на заслона Еклез), но предвид лошото състояние на ледника и трудния достъп до заслона решихме да действаме в стила „single push“ – 3300 метра денивелация за 26 часа, без бивак, от Вал Вени до Монблан.
Заради твърде топлото време тази година и големите каменопади не можахме да направим опит за реализиране на друга основна цел – маршрутът Devine Providence, но всичко останало беше по план и смятаме престоя ни в Алпите за напълно успешен.

Успяхме да се сработим като екип и очакваме с нетърпение да заминем за Патагония!” 

Те тръгват ден преди фестивала към Патагония, но на Дните ще ви представим части от филма “Гранитни Алпи”.

Галерия

уебсайт от: Hlebarov.com