2010

Специалният гост на Дни на Предизвикателствата 2010 - Ману Кордоба

През 2010 година ни гостува големият испански катерач Ману Кордоба. Въпреки, че е само на 24 години, Ману има 11-годишен опит и много постижения в леденото и скалното катерене и в експедициите.

Роден в град Сарагоса през 1986г. и израстнал в семейство на запален планинари Ману е от 5-годишен е в планината. Започва да се катери на 13 години и от тогава не е спирал. В момента е част от националния отбор по алпинизъм и на националния отбор по ледено катерене на Испания. Следвайки страстта си, Ману се е катерил в различни страни и континенти сред които са Африка (Танзания), Азия (Непал, Пакистан), Северна Америка (САЩ и Канада), Южна Америка (Патагония), Европа (Испания, Франция, Русия, Швейцария, Германия, Италия).

В Алпите често може да бъде срещнат върху гранитите на Шамони, варовика на Доломитите и из Швейцарската част на Алпите, където катери през летните месеци. В националния парк “Йосемити” в САЩ Ману обича да катери на El Capitan.

Алпинизъм: в Алпите Ману е преминал множество маршрути в масива на Шамони. Сред тях е изкачването и слизането за един ден на маршрута “Колтън – Макинтайър” на северната стена на Гранд Жорас и изкачването по северната стена на Айгер (една от т.нар. “шестте големи северни стени” в Алпите). Сред последните му постижения е изкачването за един ден на “Божието провидение (“Divine providence”) на Мон Блан.

Експедиции:
– Танзания – 2003г. – само на 16г., изкачва Килиманджаро
– Пакистан – 2006г. – в продължение на месец и половина, съравновавайки се с капризите на времето, катери по “Вечният пламък” (Eternal Flame), легендарният маршрут на “Безименната кула” на Транго, Каракорум;
– Непал – 2008г. – изкачва Парчамо и прокарва нов маршрут по северната му стена;
– Патагония – септември 2009г. – покорява стръмният гранитен Щандарт чрез комбинация от маршрутите SCUD + EXOCED, което е едно от най-важните събития за периода 2009 – 2010г.;
– Йордания – ноември 2009г. – заедно с испанския отбор по алпинизъм изкатерва почти всички съществуващи маршрути във Вади Рум.

В търсене на предела си Ману продължава да следва сърцето си и да се катери по познати и непознати земи.

Блогът на Ману Кордоба

Акцентите на фестивала 2010

The Asgard Project /Berghaus/

Един от гвоздеите в програмата за 2010 година беше филмът Asgard Project, който беше излъчен за първи път в България.

The Asgard Project е разтърсващо красив филм, който проследява амбициозната експедиция на Лео Холдинг до връх Асгард на остров Бафин. Спонсорираният от Бергхаус Лео си поставя за цел да направи първото свободно изкачване по северната стена на върха, смятана за една от най-трудните стени в света.

През по-голямата част от годината фиордите на остров Бафин (най-големият остров в канадския арктически архипелаг) са замръзнали. Ледовете се стопяват само за съвсем кратък период през лятото. Тогава островът се превръща в рай за катерачите с 24-часовата си дневна светлина, извисяващия се цяла миля гранит и невероятната красота на природата.

Освен зрелищното изкачване на Асгард, наситено със сцени на битките с каменопадите, с ледените бури и с постоянния студ, които съпътстват алпинистите, филмът представя и три тренировъчни пътувания до Ригльос (Испания), Бренто (Италия) и Йосемити (Калифорния).

За да достигнат до Асгард Лео Холдинг, Шон (Стенлу) Леъри и Карлос Суарез скачат с парашути направо в сърцето на остров Бафин. В същото време на снимачния екип му отнема 5 дни изтощителен трек, носейки 30 килограмови раници.

The Asgard Project trailer

The Asgard Project /behind the scenes/

Два месеца красива самота в планините на Гренландия

Фотографът Владимир Донков (Snooper) и тази година ни потопи в дивия свят на севера – този път Гренландия, където тази година той снима сам над два месеца. В средата на м. Юли Владо навлезе с лодка на местен ескимос в сгушения между планини и лед Тасермиут фиорд, след което продължи пеша с общо 60кг. екипировка, снимачна техника, въдица и провизии за целия си престой, разделени в две раници. Проектът е етап от работата на Владо по нова книга, като за това пътуване той проучва и тренира 2 години преди да замине и да започне същинския проект. Ето какво ни разказа той:

“Снимах в район, в който Природата е непокътната все още във вида си, в който е била винаги – там няма пътеки, нито пък хора или постройки. Тази красота има своята цена и тя дойде в тежките преходи през пресечен терен от тундрови тресавища, трудни скални пасажи и прекосявания на много реки от топящите се ледници, като в една от тях за малко не оставих костите си на дъното. Движех се по периферията на ледената шапка на Гренландия, чието топене предизвиква топли бури (наречени FOEHN), съществуващи само там и в Антарктида – един от тези урагани ме посрещна още на шестия ден и сериозни повреди иначе изпробваната ми палатка, следващите 2 месеца минаха в редовното й ремонтиране и често намирах подслон под скали. В първите 7 седмици бях с хора само на едно място за няколко дни под невероятни bigwall скали за катерене. През втория месец реално нямах никаква идея какво се случва по Света, изпращах само еднопосочни сателитни съобщения с позицията си до близките ми, така и не срещнах никого на тази отделена от огромна река и фиорд територия от 1500 квадратни километра без нито един жител. Няма да забравя първия път, в който видях и разговарях с друг човек след всичкото това време, беше малко след първия сняг и първите северни сияния за лятото – човек очаква да види по-скоро бяла мечка, отколкото друго двукрако същество.

В наши дни е трудно да намериш място, на което малко или никакви (както в случая) пейзажисти са работили и да си свободен от клишета, заслужаваше си всяко усилие. Месеците в природата бяха наистина запомнящ се преход за мен, но може би най-интересното и обогатяващо преживяване дойде в последната седмица, когато снимах животът на едно ескимоско село. Преди век и половина цялото население на Тасиусак загива от глад в една единствена сурова зима, никой не пожелава да се засели там в продължение на 70 години. Днес в селото живеят 83-ма жители, изолирани между 12 малки ледника и фиорд на единствената плодородна (като за Гренландия) земя наоколо, реално това е първото населено място в Света от Северния Полюс насам по дължината на ледената шапка на острова. Хората там живеят в екстремни условия през половината година изолирани, но никога не се оплакват, напротив – те са щастливи с малко, никой не се оплаква и всеки ден излизат и съзерцават планините наоколо с усмивка, много от тях ми казаха “Не бих могъл да живея другаде, без това спокойствие и красотата наоколо.”. В селото досега не беше живял чужденец, но след първите два дни бариерите бяха свалени и всеки отваряше света си пред обектива ми. Бях поразен от тези хора и след 8-дни напуснах селото с обещание към себе си да се върна някой ден. Тръгнах си на 4-ти Септември с лодка и прехвърляне с хеликоптер към летището на север и се прибрах с последния полет за сезона полет от южна Гренландия към Европа.”

Владимир Донков

Да стъпиш на Мон Блан

На 2 декември излъчихме филма за изкачването на Мон Блан от Иван Кожухаров и неговите приятели. Ето какво сподели Иван за сайта на Дни на предизвикателствата:

“Изкачването на Мон Блан бе именно един такъв проект. От възникването на „тотално откачената“ идея, преминавайки през 3-годишната подготовка и отработването на всички елементи, до достигането на върха на 8 септември 2009 год.

За мен лично обаче най-голямото дойстойнство на този проект не е нито в приемането на едно такова невъзможно предизвикателство, нито достигането на върха. За мен най-голямото предизвикателство и най-ценното в този проект бе екипа, който изградихме и неимоверно силните моменти, които изживяхме заедно. Споделените цели, споделените съмниния и тежки моменти, споделените рискове и радости, споделените върхове… Радваме се, че в Дните на Предизвикателствата ще можем да споделим с вас това наше невероятно приключение.”

Иван Кожухаров
15 ноември 2010

Иван Кожухаров

Наградени снимки

Първа награда
Заглавие: Speed

Автор: Марин Маринов

Втора награда
Заглавие: Fly with the snow

Автор: Лора Василева

Трета награда
Заглавие: Между вечността и мимолетното

Автор: Красимир Матаров

Награда на Одисея-ин
Заглавие: Полетът на времето за миг там се спира

Автор: Десислава Христова

Награда на публиката
Заглавие: Пазителят на бялата шир

Автор: Живко Константинов

Всички снимки

уебсайт от: Hlebarov.com